забутаха

Речник на българския език

1. забутаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

забутаха е производна форма на забутам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. забутаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

забутаха е производна форма на забутам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).