забуботил е

Речник на българския език

1. забуботил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забуботил е е производна форма на забуботя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забуботил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забуботил е е производна форма на забуботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).