забуботило е

Речник на българския език

1. забуботило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забуботило е е производна форма на забуботя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забуботило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забуботило е е производна форма на забуботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).