забуботило

Речник на българския език

1. забуботило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забуботило е производна форма на забуботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забуботило — мин. деят. св. прич. ср. р.

забуботило е производна форма на забуботя (мин. деят. св. прич. ср. р.).