забуботили

Речник на българския език

1. забуботили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

забуботили е производна форма на забуботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. забуботили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

забуботили е производна форма на забуботя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).