забуботила си

Речник на българския език

1. забуботила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

забуботила си е производна форма на забуботя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. забуботила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

забуботила си е производна форма на забуботя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).