забуботела

Речник на българския език

1. забуботела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забуботела е производна форма на забуботя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забуботела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

забуботела е производна форма на забуботя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).