забръщолевил

Речник на българския език

1. забръщолевил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забръщолевил е производна форма на забръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забръщолевил — мин. деят. св. прич. м. р.

забръщолевил е производна форма на забръщолевя (мин. деят. св. прич. м. р.).