забръщолевел

Речник на българския език

1. забръщолевел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забръщолевел е производна форма на забръщолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забръщолевел — мин. деят. несв. прич. м. р.

забръщолевел е производна форма на забръщолевя (мин. деят. несв. прич. м. р.).