забрулил си

Речник на българския език

1. забрулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забрулил си е производна форма на забруля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. забрулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забрулил си е производна форма на забруля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).