забрулила

Речник на българския език

1. забрулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забрулила е производна форма на забруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забрулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

забрулила е производна форма на забруля (мин. деят. св. прич. ж. р.).