забримчил

Речник на българския език

1. забримчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забримчил е производна форма на забримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забримчил — мин. деят. св. прич. м. р.

забримчил е производна форма на забримча (мин. деят. св. прич. м. р.).