забраняло

Речник на българския език

1. забраняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забраняло е производна форма на забраня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забраняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

забраняло е производна форма на забраня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).