забраните

Речник на българския език

1. забраните — мн. ч. членувано

забраните е производна форма на забрана (мн. ч. членувано).

2. забраните — сег. вр., 2 л., мн. ч.

забраните е производна форма на забраня (сег. вр., 2 л., мн. ч.).