забранили

Речник на българския език

1. забранили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

забранили е производна форма на забраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. забранили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

забранили е производна форма на забраня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).