забранели

Речник на българския език

1. забранели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

забранели е производна форма на забраня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. забранели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

забранели е производна форма на забраня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).