забрадяло

Речник на българския език

1. забрадяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забрадяло е производна форма на забрадя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забрадяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

забрадяло е производна форма на забрадя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).