забрадил

Речник на българския език

1. забрадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забрадил е производна форма на забрадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забрадил — мин. деят. св. прич. м. р.

забрадил е производна форма на забрадя (мин. деят. св. прич. м. р.).