заборчлял

Речник на българския език

1. заборчлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заборчлял е производна форма на заборчлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заборчлял — мин. деят. св. прич. м. р.

заборчлял е производна форма на заборчлея (мин. деят. св. прич. м. р.).