заборчлявал си

Речник на българския език

1. заборчлявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заборчлявал си е производна форма на заборчлявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заборчлявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заборчлявал си е производна форма на заборчлявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заборчлявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заборчлявал си е производна форма на заборчлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).