заборчлявало

Речник на българския език

1. заборчлявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заборчлявало е производна форма на заборчлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заборчлявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заборчлявало е производна форма на заборчлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заборчлявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заборчлявало е производна форма на заборчлявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заборчлявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заборчлявало е производна форма на заборчлявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).