заборчлявал

Речник на българския език

1. заборчлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заборчлявал е производна форма на заборчлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заборчлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заборчлявал е производна форма на заборчлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заборчлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

заборчлявал е производна форма на заборчлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заборчлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заборчлявал е производна форма на заборчлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).