заборчлеел

Речник на българския език

1. заборчлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заборчлеел е производна форма на заборчлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заборчлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заборчлеел е производна форма на заборчлея (мин. деят. несв. прич. м. р.).