заборело

Речник на българския език

1. заборело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заборело е производна форма на заборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заборело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заборело е производна форма на заборя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).