забляла

Речник на българския език

1. забляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забляла е производна форма на заблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

забляла е производна форма на заблея (мин. деят. св. прич. ж. р.).