заблудяло

Речник на българския език

1. заблудяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заблудяло е производна форма на заблудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заблудяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заблудяло е производна форма на заблудя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).