заблудял

Речник на българския език

1. заблудял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблудял е производна форма на заблудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заблудял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заблудял е производна форма на заблудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).