заблудил си

Речник на българския език

1. заблудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заблудил си е производна форма на заблудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заблудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заблудил си е производна форма на заблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).