заблестяло

Речник на българския език

1. заблестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заблестяло е производна форма на заблестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заблестяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заблестяло е производна форма на заблестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заблестяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заблестяло е производна форма на заблестя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заблестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заблестяло е производна форма на заблестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).