заблеел

Речник на българския език

1. заблеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблеел е производна форма на заблея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заблеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заблеел е производна форма на заблея (мин. деят. несв. прич. м. р.).