заблазявало

Речник на българския език

1. заблазявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заблазявало е производна форма на заблазявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заблазявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заблазявало е производна форма на заблазявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заблазявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заблазявало е производна форма на заблазявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заблазявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заблазявало е производна форма на заблазявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).