заблазявал

Речник на българския език

1. заблазявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблазявал е производна форма на заблазявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заблазявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заблазявал е производна форма на заблазявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заблазявал — мин. деят. св. прич. м. р.

заблазявал е производна форма на заблазявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заблазявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заблазявал е производна форма на заблазявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).