забирало

Речник на българския език

1. забирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забирало е производна форма на забирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забирало е производна форма на забирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. забирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

забирало е производна форма на забирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. забирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

забирало е производна форма на забирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).