забирали

Речник на българския език

1. забирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

забирали е производна форма на забирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. забирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

забирали е производна форма на забирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. забирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

забирали е производна форма на забирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. забирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

забирали е производна форма на забирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).