забирала

Речник на българския език

1. забирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забирала е производна форма на забирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забирала е производна форма на забирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. забирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

забирала е производна форма на забирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. забирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

забирала е производна форма на забирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).