забил си

Речник на българския език

1. забил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забил си е производна форма на забия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. забил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забил си е производна форма на забия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).