забила

Речник на българския език

1. забила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забила е производна форма на забия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забила — мин. деят. св. прич. ж. р.

забила е производна форма на забия (мин. деят. св. прич. ж. р.).