забивахте

Речник на българския език

1. забивахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

забивахте е производна форма на забивам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. забивахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

забивахте е производна форма на забивам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).