заберели

Речник на българския език

1. заберели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заберели е производна форма на забера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заберели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заберели е производна форма на забера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).