забелвало

Речник на българския език

1. забелвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забелвало е производна форма на забелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забелвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забелвало е производна форма на забелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. забелвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

забелвало е производна форма на забелвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. забелвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

забелвало е производна форма на забелвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).