забелвала

Речник на българския език

1. забелвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забелвала е производна форма на забелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забелвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забелвала е производна форма на забелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. забелвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

забелвала е производна форма на забелвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. забелвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

забелвала е производна форма на забелвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).