забатачил

Речник на българския език

1. забатачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забатачил е производна форма на забатача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забатачил — мин. деят. св. прич. м. р.

забатачил е производна форма на забатача (мин. деят. св. прич. м. р.).