жънало

Речник на българския език

1. жънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

жънало е производна форма на жъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. жънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

жънало е производна форма на жъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).