жълтели

Речник на българския език

1. жълтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

жълтели е производна форма на жълтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. жълтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

жълтели е производна форма на жълтея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).