журирах

Речник на българския език

1. журирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

журирах е производна форма на журирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. журирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

журирах е производна форма на журирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).