журирало

Речник на българския език

1. журирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

журирало е производна форма на журирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. журирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

журирало е производна форма на журирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. журирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

журирало е производна форма на журирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. журирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

журирало е производна форма на журирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).