журира

Речник на българския език

1. журира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

журира е производна форма на журирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. журира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

журира е производна форма на журирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. журира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

журира е производна форма на журирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).