жумяха

Речник на българския език

1. жумяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

жумяха е производна форма на жумя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. жумяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

жумяха е производна форма на жумя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).