жумял съм

Речник на българския език

1. жумял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

жумял съм е производна форма на жумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. жумял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

жумял съм е производна форма на жумя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. жумял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

жумял съм е производна форма на жумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).