жумяло съм

Речник на българския език

1. жумяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

жумяло съм е производна форма на жумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. жумяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

жумяло съм е производна форма на жумя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. жумяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

жумяло съм е производна форма на жумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).